
Българска обредност и символика: В различните региони на страна се нарича също сурва, суровица, сурокница, василичарка и др. Сурвакницата представлява свежо откъсната дрянова пръчка /по-рядко сливова, крушова, лескова или черничева/, с която сурвакарите потупват /сурвакат/ стопаните при новогодишното обикаляне по къщите. В изработването на сурвакницата и нейните функции са залегнали вярвания и представи от митологичен характер с обредно-магическо въздействие.
Сурвакарската пръчка обикновено се нашарва с плитка резба във вид на спирала, а от срещуположните клонки се огъват 1,2 или 3 кръга. Общата украса на сурвачката отразява основния поминък в региона. Изработената най-често от дряново дърво С. се осмисля като символ на сила, младост и здраве. Нейният цялостен облик отвежда към идеята за Световното дърво. Тя се подхранва и от известния в Троянско и Благоевградско обичай сурвакницата да се забива в баницата на новогодишната трапеза, т.е. в сакралния център на дома, олицетворяващ микрокосмоса.
Обредната роля на самата сурвакница е да възобнови порядъка в природния и човешки свят чрез образа на Световното дърво. Според народните вярвания досегът на сурвачката до хора, домашни животни и всичко живо трябва да ги дари, на принципа на контактната магия, със свежестта на дивата природа, свързана с хтоничното /земното/ и с плодовете на окултуреното пространство, намиращо отражение в украсата на сурвачката. Сама по себе си тя няма обредно-магически свойства и сила, а ги придобива само в ръцете на сурвакарите.
——————————————————————————
/По „Етнография на България”, т. 3, С. 1987 г. /
Статията е от книгата “Светът на Символите”, Хр. Енев, 2003 г.
Оставете коментар