от списание Дом, дете, детска градина – брой 5-2011 – Септември – Октомври
Марцианна Георгиева
ЦДГ 13 “Звездичка” – Варна
Телевизията остава най-новия и най-модерния канал за масово комуникиране. Тя се появява на рекламния пазар едва през 40-те години когато в САЩ за пръв път през 1943 г. е излъчена реклама по телевизията. По – нататък започва неудържимия възход на телевизионната реклама и през 50-те – началото на 60-те години телевизионната реклама навлезе в бита на почти всички развити държави.
През последните години се е увеличила ролята на телевизията като източник на въздействие върху човека. Телевизията предлага различни програми, наличие на кабелни и сателитни телевизии. Рекламата е навсякъде. Нейната задача е да ни насърчи да купим даден продукт. Рекламите са отправени към възрастните, но децата също са техни приемници. Те са важен приемник на рекламата , защото може лесно да бъдат убедени и манипулирани, а тези реакции с времето стават навици или традиционна практика.
Съвременното дете прекарва пред телевизора много часове. Работещите родители отделят все по-малко време на детето, и затова присъствието на медиите навлиза в живота на детето все по-рано. Много телевизионни програми са преплитани, а често прекъсвани от рекламните спотове. Голяма част от рекламите показвани по нашата телевизия са адресирани към децата, деца участват в реклама на продукти и услуги не само за най-малките потребители, но също така и за възрастни.
Понятието “реклама за деца” е много обширно и е със значим обхват на действие.Това е реклама, непосредствено насочена към децата, реклама на стоки за деца, реклами насочени към родителите, както и реклами използващи деца в убеждаващи послания. Детето е не само непосредствен получател, но също така и несъзнателен адресат.
В някои европейски държави потребителски организации и браншови сдружения си стискат ръцете в защита на децата. В Испания например още през 1993г. е изработен Професионален кодекс за реклама, насочена към деца. Първоначално зад него застават асоциацията на испанските производители на играчки и съюза на потребителите в Испания. Постепенно към каузата са привклечени и други организации, чиято цел е самоконтролът и доброволното отказване от неподходящи за децата рекламни практики. Кодексът обхваща рекламните послания към децата, ценностите, които трябва да бъдат защитени, но най-вече достоверността на информацията в рекламите. Когато един производител на играчки, застанал зад кодекса чрез членството си в една от браншовите организации, рекламира своя продукт, той трябва да спазва изискванията на кодекса. Контролът по спазване на препоръките на кодекса се извършва от самите членове, застанали зад него, а ако нарушението е по-тежко, могат да се намесят контролните органи на изпълнителната или на съдебната власт.
За какво служи тази система?
Общества като българското, прохождащи в защитата на потребителските права, могат да се поучат от този опит и да се опитат да го приложат на родна почва. Биха могли да го направят, съзнавайки, че продуктът, които се рекламира, например: играчката, е ключов за физическото и емоционалното развитие на подрастващите. Играта е начинът на детето да изрази себе си, своето възприятие за физическата и социалната среда, която го заобикаля и е средство за комуникация и научаване на нови познания. Чрез играта децата се учат да изразяват емоции и да разрешават конфликти.
По този начин се създава една силна връзка между децата и рекламата, която достига до тях чрез различните средства за масова комуникация. Влиянието на рекламата върху децата е подсилено от затруднението им да възприемат посланията критически, да различават истинското от въображаемото, голямото им доверие към посланията по медиите и към популярни герои и личности, неспособността им да разпознаят риска, от склонността им към имитация и др.
Децата се превръщат в много привлекателен адресат за рекламния бизнес. Това е така, не само защото потребяват много продукти, които са предназначени специално за тях, но и защото оказват влияние и върху избора на родителите си. Телевизионната реклама влияе не само върху избора на детето и родителите му, но също така, като всяко друго средство за информация, формира модели на поведение, създава стереотипи, предпочитания и нагласи. Следователно, рекламата притежава голяма сила да убеждава и информира. За да привлече вниманието на малкия потребител, рекламата си служи с много техники като цвят, звук, образи, рими, краткост и яснота на посланията. Изразните средства на рекламата, с които представя най-добре своя продукт, могат да бъдат различни герои, разпределени в роли, действия и сюжети, пресъздаване на емоционално съдържание и контекст, влияещи не върху рационалния, а върху емоционалния избор на потребителя.
Възложителите на реклами третират детето инструментално, това означава че се интересуват от детето като междинно звено към възрастния потребител, детето става “сила на натиск” върху правилния получател. Под влияние на рекламите децата оказват натиск върху консуматорското поведение на родителите: участват в купуването на компютърно оборудване;почистващи препарати, хранителни продукти, а също така и на автомобили. Реклама промива мозъците, лансира модели за подражание, разбужда в децата лакомия, внушава фалшив модел на възпитание, много често е източник на конфликт между детето, което моли за закупуване на даден продукт и отказващите родители. Децата приемат рекламата безкритично и често са разочаровани от закупения продукт.
Рекламата сама по себе си не е лоша. Тя е част от маркетинговата дейност и заедно с промоционални елементи служи за достигане на определени пазарни цели . И затова тя е потребна, а понякога и необходима. Лицата отговорни за децата – родителите, учителките в детските градини, трябва все пак да знаят къде се крият опасностите и съответно да реагират на тях.
Положителната страна на рекламата е това, че помага на възпитателните усилия на възрастните чрез показване на атрактивни продукти, свързани например с хигиената и здравето.
За да се подготви детето за ролята на потребител, да се покаже ролята на рекламата в ежедневието разработихме проект в областта на социално-морално възпитание : “Детето и рекламата” .
ПРОЕКТ:
ЦЕЛИ И НАМЕРЕНИЯ НА ПРОЕКТА:
*Увеличаване познанието на най-малките потребители, събуждане на критичния подход на децата към пазарната оферта и техниките за продажби, наука в областта на умелото използване на рекламата като източник на информация за продуктите и услугите.
*Увеличаване на асертивното поведение към рекламните послания и маркетинговите практики, изостряне на вниманието към знаците и информацията,намираща се на опаковките, поощряване за закупуване и консумиране на така нар. “здравословна храна”, разбиране на здравословното хранене и неговото значение за здравето.
ФОРМИ:
-Основни ситуации с участието на родители ;
-Екскурзия до магазин с играчки, облекло и хранително-промишлени стоки;
-Инсцениращи игри.
ОЧАКВАНИ ПОСТИЖЕНИЯ:
*Увеличаване на съзнанието на децата по време на пазаруване; детето знае какво да вземе под внимание при купуване на нов продукт, колко е важен касовия бон, защо е толкова важна датата на валидност на опаковката на купувания хранителен продукт;
* Познаване и разбиране значението на знаците намиращи се на купуваните продукти, умение за показване на асертивното поведение към рекламните и маркетинговите послания.
*Разбиране на определението “Здравословна храна”.
от списание Дом, дете, детска градина – брой 5-2011 – Септември – Октомври
Марцианна Георгиева
ЦДГ 13 “Звездичка” – Варна
едност и символика: В различните региони на страна се нарича също сурва, суровица, сурокница, василичарка и др. Сурвакницата представлява свежо откъсната дрянова пръчка /по-рядко сливова, крушова, лескова или черничева/, с която сурвакарите потупват /сурвакат/ стопаните при новогодишното обикаляне по къщите. В изработването на сурвакницата и нейните функции са залегнали вярвания и представи от митологичен характер с обредно-магическо въздействие.